Американски учен откри през 1949 година, че пресните сокове на някои зеленчуци, в това число и на зелето, притежават свойството да забавят развитието на стомашни язви. Противоязвеното действие на зелевия сок е обусловено от наличието на значителни количества метилметионин в зелето, открит също и в много други зеленчуци, плодове, житни растения, в прясното мляко, някои растителни мазнини.

Изолираното от сока на зелето вещество е наречено витамин U, заради лечебния ефект при язвена болест (улкус).

Витамин U представлява активиран метионин, притежаващ висока активност по отношение на доставянето на метилови радикали, необходими за осъществяването на различни синтези в организма (холин, креатин, адреналин, стероли и др.). На това свойство се дължи и стимулиращото му действие върху оздравителния процес при деструкция на стомашната и чревната лигавица. Има протективен ефект върху лигавицата, повишава устойчивостта и срещу солната киселина и пепсина. Витамин U проявява изразени антихистаминни и антиалергични свойства. Инактивира хистамина, който има доказана роля в патогенезата на язвената болест и премахва болката.

Използването на този витамин или сока на зелето и други зеленчуци показва голяма ефективност при лечението на стомашната язва, язвената болест на дванадесетопръстника, хроничен гастрит при нормална и нарушена секреторна функция.

Много биологични изследвания и клинични наблюдения са показали, че прилагането на чист, синтетичен метилметионин е по-малко ефективно от действието на зелевия сок. Очевидно противоязвеното действие на сока се определя не само от това вещество.

Съдържанието на този витамин зависи от условията и мястото на отглеждането на растенията, времето на прибирането и начина на консервиране. Установено е, че в южните области, където има много слънчеви дни, съдържанието на витамина U е значително повече. Това вещество се окислява лесно и се разрушава при висока температура, но понася сушенето и изстудяването.