Днес се празнува един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер, който се чества семейно от всички християни. Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син – Исус Христос.

Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци – родственици, които също се смятат за част от семейството.

Според библейското предание, на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение.

Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат "Малка Коледа", "Суха Коледа", "Детешка Коледа" или по-рядко – "Мали Божич" и "Крачун".

Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен "Боговица", "Богова пита", "Божичник", "вечерник", "светец" или "харман". Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб, момата носи и "вит-превит кравай", който е предназначен за коледарите. Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия – 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.

Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята, за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. С тази пепел лекуват и някои заболявания.

Днешната коледна елха замества бъдника – пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер завършват и дългите 40-дневни Коледни пости. /БТА/

Най-близко до нашата традицията в България е съседна Гърция – на Бъдни вечер се яде също както у нас постно – ошав, баница, щрудел, боб.

В Испания днес се работи до обяд. В Мадрид транспортът спира в 18 часа. Испанците не съблюдават много коледния пост, а тези, които го тачат, предпочитат белия пост – тоест отказват се само от месото, но всички продукти от мляко са включени в дните на въздържание. Трапезата на Бъдни вечер е отрупана с морски дарове и деликатеси, поливани обилно с хубаво и буйно испанско вино.

Френското семейство в празничната вечер е около светлините на елхата, а на масата е пуйката с кестени и различни изискани специалитети, закупени специално за случая – миди, охлюви, сьомга и разбира се, прочутият гъши пастет.

В Дания вечерята на 24 декември е традиционна. Обичайно херинги, патица или печено прасе с цветно зеле, карамелизирани картофи и компот. За десерт – ориз с бадеми и канела.

Източник: http://dariknews.bg