Juniperus communis L.

Тази подправка идва от едно дребно ниско иглолистно растение, братовчед на кипариса, което е много популярно в Северна Европа Неговите бодливи клони с листа, които не падат, са покрити с множество месести плодчета. Те се берат в края на лятото, когато пълни като грах и са сини на цвят.

Във Франция, в регионите, където няма лозя, се отглеждат хвойнови дръвчета, от чиито плодове приготвят хвойнова ракия. Някога това е било работническо питие, което се консумирало с кафе. Днес това е марков алкохол, което се пие силно охладен. Цялото растение е много ароматно, затова клоните на хвойната служат за опушване на сьомга и шунка. Намачкани, плодчетата излъчват мек и леко смолист аромат, а вкусът наподобява този на пипера. Когато са цели, плодчетата служат за украса.

Плодовете на хвойната могат се добавят в ястие с кисело зеле с дивеч, тъй като те благоприятстват храносмилането и имат диуретични свойства. В северните европейски страни, където тази подправка се използва най-много, хвойната влиза като съставка в рецепти за пастети, ястия със задушено месо, винени сосове, маринати. Комбинира се добре със мащерка и розмарин.

Плодчетата на хвойната са полезни при ревматизъм, цистит, освен това подобряват храносмилането.
Хвойната се използва като подправка за мазни, тежки ястия основно в Средна Европа.

• У нас се употребява рядко. Суровите и изсушени шишарки се поставят в началото на варенето на ястия от говеждо, овнешко и свинско месо, в ястия от зеле, в маринати и др. Преди поднасяне на блюдото шишарките се отстраняват.

• Хвойната се комбинира добре с черен пипер, дафинов лист, целина, лук, магданоз, хрян, горчица.

• От шишарките се приготвят ароматизирани ракии и вина.