Zingiber officinale Rosc.

Други наименования: исиот, имбер
Английски: Ginger, East Indian Pepper, Jamaica Ginger, Jamaica Pepper
Френски: gingembre
Немски: Ingwer
Италиански: zenzero
Испански: jengibre

Наименованието джинджифил идва от санкрит и означава "рогат", т.с. е свързано с формата на джинджифиловият корен. Известен на китайците и индийците от древността, той е една от първите източни подправки, достигнали до средиземноморския бряг. Арабските търговци държали в тайна местата от които произлиза. Те уверявали доверчивите купувачи, че джинджифилът расте далеко на юг, зад Червено море, на края на земята и че се охранява строго от дракони..

Чак през XIII век, знаменитият венецианец Марко Поло се запознава с това растение Китай и едновременно с Поголоти го описва за европейците.

Джинджифилът има разнообразно приложение. Отначало коренът се е използвал само в медицината. С него се борели против стареенето и полова слабост. Легендата разказва, че португалците щедро хранели с джинджифил своите роби, за да повишат плодовитостта им.

Едновременно с това джинджифилът е особено популярна подправка през средните векове. По традиция улиците, където са се продавали подправки носели името "Джинджер-стрит"

Ароматът на джинджифила, който не е нито цитрусово растение, нито храст, напомня този на лимона и камфора, а пикантният му вкус пък е подобен на този на белия пипер. Това го прави едновременно познат и странен. Включва го към голямото семейство на подправките с екзотичен произход, които все повече навлизат и в нашата кухня.

Като подправка се използва коренът на растението. Във всяка страна го използват по-различен начин: пресен, сушен, маринован, пържен, варен, задушен.

Пресният джинджифил има парещ вкус и лимонов мирис. В този вид той е най-популярен в Азия. Там пресния джинджифил се настъргва или нарязва, накисва се във вода за няколко часа и се добавя в ястията малко преди сервиране. Ако пресния джинджифил мине през топлинна обработка се увеличава парещият му вкус. В тайландската кухня смления пресен джинджифил се добавя в кърито, заедно с кокосово мляко. В Индонезия често се използват пасти(пюрета) на основата на пресни чушки чили и джинджифил за намазване на месата преди печене или печене на скара. В горещият тропически климат на Индонезия и Хималаите се пие чай от резенчета пресен джинджифил.

В Индия и Шри-Ланка джинджифилът се запържва за приготвяне на сосове към овощни и месни блюда. Тук нарязания джинджифил се пържи, заедно с чесън или лук - острия и лютив вкус се смекчава и ароматът му се разгръща.

В китайската кухня джинджифилът се вари или пържи. Ястията, изискващи дълго варене, например супи се ароматизират с големи резенчета джинджифил- така те отдават ароматът си постепенно. Обратно при бързо запържване на нарязани на дребно продукти в тиган уок се прибавя нарязан на ситно или настърган джинджифил.

Сухият джинджифил се използва, когато не може да се намери пресен, но той съществено се различава от пресния по вкус и не може да бъде пълноценен заместител.

В китайската кухня джинджифилът се захаросва - обелва се от кората, накисва се в хладна вода, а след това се вари в гъст захарен сироп. В Англия и Сащ с джинджифилов екстрат варят бира, а в Югоизточна Азия варят сладка и мармалади, приготвят бонбони. Използва се за ароматизиране на компоти - особено от крушо, при консервиране на тиква и краставички. Често се използва за приготовлението на сладкиши и курабийки. Специалните немски коледни сладки се подправят с джинджифил. Корените се използват също така за приготвяне на сиропи и ликьори. Джинджифиловият сироп и бонбоните са прекрасна добавка към сладоледи и плодови салати.