Като повечето традиционни подправки, чиито корени се губят назад в историята, хариса също притежава своята легенда. И както подобава на всяка приказка, в нея е намесена жена, в случая на име Хариса. Действието се развива по времето на Великите географски открития, когато от Новия свят към Европа пътували претъпкани с подправки кораби, които често ставали лесна плячка на многобройните пирати. Една такава похитена каравела акостирала в пристанището на град Алжир Стоката била червени чушлета и както констатирали местните, те били многократно по-люти от така ценения черен пипер. Единствено предприемчивата Хариса обаче проявила добър търговски нюх и закупила целия товар. Започнала да приготовлява специален сос, забъркан от американските чушлета и местните чесън, зехтин и кориандър. И тук легендата намесва един арабски бей, който след като опитал от Въпросния сос, повече не сядал на масата без него. Така, според историята, започнал триумфалният възход на харисата първо в арабското Средиземноморие, после в целия Близък Изток.

Използване

Харисата е много концентрирана подправка и е предизвикателство за издръжливостта дори на любителите на лютото. Тя не се слага директно в ястията, а една чаена лъжичка се разрежда с малко бульон от варенето и се слага в купичка на масата, откъдето всеки си подправя на вкус.