Foeniculum vulgare Mill.

Познавали са го още дребните египтяни, китайци, индуси, римляни и араби. Те смятали, че то усилва зрението. В Средна Европа го употребяват и като подправка, и като зеленчук (подобно на целината в нашата кухня, която впрочем е близък роднина на резенето). Италианските и испанските кулинари го ценят високо и използват и надземните му части, и коренището (гулията).

Резенето има приятен аромат, подобен на анасоновия и е сладникаво на вкус, напомня копъра. От него се приготвят салати, сосове, майонези, плънки за риба и месо. Резене се слага в таратор, в салата от червено цвекло, в някои печива, в бульона при варене на риба, раци или картофи. Много добре върви на сандвичи от черен хляб. Подправката се слага накрая. Комбинира се с копър, чесън, лук, магданоз.

Плодовете се варят във водата, в която се задушават картофи, като им придават приятен аромат.

• Плодовете и зелените части се прилагат при варене на риба, раци.

• Обикновено се употребяват 2-3 зелени клончета или 3-4 плода на блюдо от 4 порции.

• В ястия с или без месо клончетата и плодовете се прибавят в края на приготвянето.

• У нас надземните зелени части на растението служат за подправяне на таратор от краставици и кисело мляко.

• Плодовете служат за ароматизиране на салати от варено червено цвекло, прибавят се към някои печива и черен хляб.

• В кулинарията резенето се комбинира добре с копър, чесън, лук и магданоз.

• В промишлеността се използва главно етеричното масло за приготвяне на ликьори и бонбони. В Италия от плодовете се получава специално спиртно питие.