Cuminum cyminum L.

Английски: Cumin, Anise Acre, Cumin Acre, Cummin, Sweet Cumin
Немски: Kreuzkümmel, Romische Kümmel
Италиански: cumino
Испански: comino
Други названия: кимел, кмин, див анасон

Двугодишно или многогодишно етерично-маслено растение (диворастящо и култивирано). Коренът му е месест, вретеновиден и достига през втората година до 1-2 см дебелина и 10-20 см дължина. Стъблото е високо около 1 см, силно разклонено, кухо, с тънки надлъжни ребра. Листата са сложноперести. През първата година те образуват розетка с широки ръкави при основата на дръжките си, а през втората - те са едри, с дълги дръжки в долната част на стъблото, а по-нагоре - дребни. Цветовете са дребни, бели или бледорозови. Плодът е кестеняв, отстрани сплескан с надлъжни ребърца, някои от които имат шилести израстъци, съставен е от две половинки. При узряването двете половинки се отделят една от друга, като се крепят само в долната си част за дръжката. Кимионът цъфти през май-юни.

Растението се среща диворастящо в почти цяла Европа, Кавказ, Северна Персия, Хималаите, Сибир, Мароко. Култивира се в Холандия, Швеция, Германия, Русия, Полша, Северна Африка и другаде. У нас расте из ливади, горски поляни в предпланинския и планинския пояс в цяла Югозападна България и в Западна и Средна Стара планина, в Западните и Средните Родопи, Рила и Пирин до 1600 м надморска височина.

Митология:

Египтяните поставяли кимион в пирамидите където били погребвани фараоните. По това време най-вероятно подправката била смятана за лекарство. Римляните я използвали вместо пипер и я добавяли към тестото за хляб. Сега масло от кимион се използва в някои ориенталски парфюмерии.

Лечебни свойства:

Консумацията на кимион оказва положително влияние върху храносмилането. Народната медицина го препоръчва като газогонно, жлъчегонно и нервно успокоително средство и за увеличаване на млякото у кърмачките във вид на запарка обикновено с други подобни лекарствени средства.

Аромат:

Вкусът на кимиона е приятен, свеж и силно ароматен.
Най-бързо се разпознават по мириса. В кимиона се усеща слаба миризма на дървеници, тъй като в етеричното му масло се намира куминов алдехид, на който се дължи тази миризма.

Употреба:

Употребяват се само зрелите плодчета на кимиона, които щом узреят много лесно опадват и затова не бива да се чака пълното им узряване. Щом те започват да добиват тьмнокестеняв цвят, стъблата се ожънват. После се изсушават и изчукват или овършават. Изсушеното семе има характерна, силно ароматична миризма и парлив вкус. Съдържа 3-7% етерично масло, 13-16% тлъсто масло, белтъчини и др.

Кимионът се е използвал като подправка още през средните векове поради силната си миризма и пикантен вкус. Сега той е неизменна съставка на колбаси от млени и кълцани меса, на домашни наденици и суджуци - тогава се използва смлян на прах. Използва се за ароматизиране на тестени изделия, при приготвяне на ястия от смляно месо, на кисело зеле с месо, зеле с ориз, скара, солени бисквити. Плодовете на кимиона влизат в състава на кърито и на "гарам масала". Той е сред любимите подправки на индийците, арабите и латиноамериканците. Приложение има при правене на ликьори. Кимионът дразни жлезите на храносмилателната система и възбужда апетита, но в по-големи количества може да предизвика възпаление на стомашната лигавица. Народната медицина го препоръчва като газогонно, жлъчегонно и нервноуспокоително средство и за увеличаване на млякото у кърмачките във вид на запарка обикновено с други подобни лекарствени средства.
В готварството понякога кимът и кимионът се объркват, тъй като имат подобни имена, но те се различават по външен вид и химично съдържание.

Като подправка той се използва в смес с други, докато кимът се употребява и самостоятелно.

Плодовете на кимиона влизат в състава на къри. Те са любима подправка на арабските, индийските и латиноамериканските народи.

Кимионът се използва най-много в арабската, латино американската и източната кухня. Използва се за ароматизиране на тестени изделия, при приготвяне на ястия от смляно месо, на кисело зеле с месо, зеле с ориз, скара, солени бисквити. Плодовете на кимиона влизат в състава на кърито и на "гарам масала".

Съхранение:

Под формата на семена, кимионът може да бъде запазен повече от една година, но трябва да се съхранява в херметически затворен буркан на сухо и тъмно място. Когато е смлян неговите аромат и вкус бързо се загубват.

Съвети за готвене:

Кимионът е може да се използва заедно и с други подправки, но трябва да се внимава в количеството тъй като вкусът му е много силен. За да усилите вкусът на подправката можете да го запечете в горещ тиган без мазнина.