Готварски рецепти

Категории

Мента

Mentha

Мента

Мента (Mentha) е род многогодишни тревисти растения от семейство Устноцветни. Разпространена е главно в северния умерен пояс. В България се срещат около 9 вида с многобройни вариации, от които се отглежда M. piperita - черна мента.

Стъблото е клонесто, високо около 0.70m, четириръбесто, листата са прости, продълговати, остро назъбени. Цветовете са червеникавовиолетови, събрани в класовидни съцветия; семената са дребни. Всички надземни части на растението съдържат етерично масло с главна съставна част ментол (45-65%). От надземната маса получена от 1 декар, прибрана в пълен цъфтеж през слънчево време, се получава при парна дестилация около 3-5 kg. етерично масло. В България се култивира по поречията на реките Марица, Тунджа, Вит и др. Използването на ментата като алтернативна култура се състои в а ментов лист, предназначен за износ или за употреба като трапезен чай. При подходяща агротехника и неполивни условия, добивите са около 150 - 200 кг/дка. При фамилни площи с малък размер и много добро торене и поливане, добивите са над 300 кг/дка. За фамилни терени оптимумът е 10 - 50 дка. При добив 400 кг сух ментов лист приходите са от порядъка на 640 - 800 лв. бруто доход от декар, в зависимост от цената на изкупуване по време на сезона.

Със своя зелен и силен аромат, с пикантния си свеж вкус, ментата е една от ароматните треви, която у нас не е все още така добре оценена, както например във френската кухня. До 17 век ментата се е използвала като аромат и в ежедневните ястия на бедните, и в изисканите блюда на богатите. По-късно, през 18 век е потънала в забвение, като дори не са я включили сред най-разпространените ароматни треви в кухнята. Ментата оцелява заключена единствено като съставка на захарни сиропи или бонбони.

Отглеждане

Тя расте при умерен климат, на влажна и богата почва на север и на юг, среща се в диво състояние или пък се отглежда в градините. Засажда се през есента на туфи и през лятото може да ароматизирате вашите салати, маринати, чайове... Ментата расте бързо, като се оформя широка хоризонтална подземна мрежа от пълзящи стебла. На тях са и корените, и надземните стръкове. По този начин ментата завладява собствена територия и прогонва съседните растения. Дори да я изскубнете, винаги ще остане малка част от стеблото, което ще я възроди малко по-встрани.

Това желание за растеж в съчетание с това за възпроизводство има друг ефект - ако сложите две разновидности една до друга, скоро от тях ще се образува хибрид. Така например Mentha piperata е спонтанен хибрид на Mentha aquatica и Mentha spicata.

Видове мента

Ботанистите казват, че има около 40 вида мента. В кулинарията се използват около десетина вида, които имат свое присъствие в производството, в готварските традиции на отделните региони или пък в рецептите на големите готвачи. Ароматът, който идва от нейните зелени листенца - овални със заострен или заоблен връх, гладки или назъбени, мъхести или без мъх, е повече или по-малко силен, но винаги разкрива своето присъствие.

- Mentha spicata (зелената или сладка мента) се използва най-вече в сосове, салати, пресни зеленчуци, в средиземноморската кухня заради пролетния си аромат.
- Mentha piperata (лютивата мента) разгръща своя аромат В алкохола, ликьорите, сиропите, шоколада, бонбоните, както и в дъвките и пастите за зъби.
- Mentha citrata (разновидност на лютивата мента) е по-рядко срещана и има по-силно изразен плодов аромат, който я прави подходяща за напитки и маринати.
- Mentha pulegium е използвана като лекарство още от древността и е много уважавана от билкарите, има много фин аромат.
- Mentha aquatica много се доближава до Mentha pulegium, среща се във влажни ровове на полето.

Употреба в кулинарията

Хората, които обичат вкуса на ментата, могат да използват разновидностите в прясно състояние, изсушена или замразена. Тя се употребява самостоятелно или в съчетание с други ароматни треби, когато се приготвя грах, бакла, пресни зеленчуци, домати, краставици, а също така и агнешко месо, заек, телешко, плънки за месо или зеленчуци, с морски дарове, риба, яйца, прясно овче сирене, кисело мляко... И разбира се, в плодови салати и конфитюри. Но внимание, не прекалявайте с количеството!

Лечебни свойства и употреба на ментата

Използва се надземната част на растението, и по-точно листата, в които се съдържат етерични масла с главна съставна част ментол. Той е причината за ароматните и освежаващи свойства на билката. Етеричното масло се извлича чрез парна дестилация. Ако сами ще берете мента, трябва да знаете, че най-подходящото време е през юли и август, в началото на цъфтежа им. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 30 градуса. Ментата е една от най-използваните билки поради многото си полезни въздействия. Древните римляни ароматизирали с нея залите за тържества и пирове, защото смятали, че мирисът на мента усилва мозъчните функции и подобрява паметта. Именно затова тогавашните студенти ходели на занятия с венци от растението.

От мента се прави ментов лист, предназначен за употреба като трапезен чай. Той е много полезен при есенно-зимния сезон. Студеният ментов чай пък е чудесно разхлаждащо питие за топлите летни дни, а горещият е отличен начин да решите проблема си след преяждане.

Ментоловото масло помага срещу гадене, болки в стомаха, метеоризъм (газове в червата), Ментата успокоява спазмите в храносмилателните пътища, възвръща апетита. Важно е да се приема в малки дози в чай например. Има и противовъзпалително и жлъчегонно въздействие. Ментата е подходяща билка за лечение при заболявания на жлъчните пътища, жлъчнокаменна болест, хроничен панкреатит, разстройство.

Ментолът е съставна част и на много лекарства за сърдечносъдови заболявания. Ментата се използва и при лечение на горните дихателните пътища при бронхити. Действа антисептично и болкоуспокояващо.

Народната медицина пък казва, че ментата е подходяща билка за лечение при виене на свят, безсъние, главоболие, депресия, епилепсия. Отварата от листа се прилага при нервна възбуда, при възпаление на венците и зъбобол. Ефикасни са и гаргарите с мента. Тя помага и за премахването на лошия дъх в устата. В случая накиснете листа от мента за 8 дни в червено вино в съотношение 1 към 10. Получената смес използвайте за жабурене или пиене (по две супени лъжици след ядене). При мигрени, простуда, кашлица, възпаления на синусите, умора, шок, нервно напрежение са удачни инхалациите с ментово масло. Масажът с ментово масло пък е ефективен при нарушения в менструалния цикъл. От мента се правят и компреси при кожни обриви, натъртвания и циреи.

Внимавайте да не сте алергични към тази билка. Тогава избягвайте да вдишвате парите на ментовото масло.

Ментата се използва широко и в кулинарията. Придава аромат на плодови салати, особено с ягоди, конфитюри, кремове, безалкохолни напитки и сладоледи. Много интересна е комбинацията й с шоколад или с алкохолен коктейл. Освен в хранително-вкусовата промишленост, тази билка намира приложение и в козметиката (ментата е съставка на парфюми, сапуни, пасти за зъби и вода за уста) и ароматерапията. Много хора използват ментата и като средство за прогонване на комари. Отглеждат я в саксии и поставят торбички с изсушена мента в гардероби и шкафове. Ментоловото масло също е и екологичен инсектицид срещу оси, мравки и хлебарки.

Мента мозъчен активатор Mentha Piperita

Избрани рецепти с мента, Любими кулинарни изпълнения с мента: Студен ментов чай в горещото време Салата табуле (арабска салата с магданоз и мента)

Ароматично растение, познато и използвано още от древността. Произлиза от кръстосването на Mentha aquatica (водна мента) и Mentha spicata (джоджен). Разпространява се по вегатативен път, чрез ластуни, тъй като не образува семена. Има изправено стъбло с височина от 30 до 90 см, с издължени назъбени листа с къса дръжка, на върха заострени, срещуположни, продълговати и назъбени, тъмнозелени, покрити с дребни власинки. Цветовете са дребни, розово-виолетови, събрани в класовидни съцветия и силно ароматни.

Използват се листата на ментата, които се берат се в началото на цъфтежа (юли-август). Сушат се на сянка или в сушилня при до 30° С.