Готварски рецепти

Категории

Индийско орехче

Myristica fragrans Houtt.

Наречено още мускатово орехче. То всъщност е сушената костилка от плода (подобен на кайсия) на едно вечнозелено дърво от семейството на миртата.

В Европа мускатовото орехче се появява в началото на XII век. Внася се от арабските страни. Но през XVII век, холандците завладяват Молукските острови (родината на мускатовото орехче) и забраняват износа на ценната стока и установяват монопол в търговията. Вносът се възстановява чак през XVIII век.

От мускатовото дърво се получават две подправки - мускатов орех и мускатов цвят, който се цени много по-високо, но се намира трудно.

Индийското орехче има силен сладникав вкус и е много използвано в кулинарията. Преди употреба мускатовото орехче трябва да се настърже на ситно ренде. Съхранява се на сухо място. Той е традиционна подправка за сладки ястия - млечни кремове, яйчени кремове, сметанови торти. Много подходящо е за гъбени и зеленчукови блюда, на спанак, зеле и лук, на сосове и месни ястия, на супи (телешко варено) и пастети.

В сосовете индийското орехче се добавя в края на варенето, в ястията по време на готвенето, а в тестени изделия - при замесването на тестото.

Маслото на индийското орехче се използва в медицината като стимулиращо и тонизиращо средство. Отвара от плодовете помага при стомашни болки и колики. Има широка употреба и в парфюмерийната промишленост. Индийското орехче се поставя във фрикасета, пастети, супи, ястия от мляно месо, сосове, зеленчукови ястия (спанак, карфиол).

• Комбинира се с черен пипер, дафинов лист, лук, магданоз, корени за супа.

• Мацисът се предпочита за ароматизиране на козунаци, сладкиши, дребни сладки и др.

• Индийското орехче и мацисът се използват в малки дози - на върха на ножа за ястие от 4 порции. Поставят се почти винаги малко преди ястието да бъде готово.

• В Европа индийското орехче става известно през XI в. Първите данни за него като подправка се срещат около този период в съчиненията на естественичката Хилдегард. През XVI в. португалците завладяват Молукските острови, където растението е широко разпространено и веднага слагат монопол върху износа му. След около 100 г. този остров е завладян от холандците. Те унищожават всички дървета на индийското орехче освен диворастящите на островите Банда и Амбоан, които поставят под строго наблюдение. За откъсване само на 1 плод се предвиждало отсичане на ръката на провинилия се. Въпреки това чрез тайно изнасяне на разсад французите през 1770 г. успяват да организират плантации на о. Мавриций.