Готварски рецепти

Категории

Приготвяне на български ястия според празника

Приготвяне на български ястия според празника

За всеки по-голям празник, като Бъдни вечер, Коледа, Нова година, Заговезни, Великден, Гергьовден и т. н., според старата българска кухня се приготвяли специални ястия.

Ето и каква е била традиционната българска кухня според големите български празници:

    За Петровден се правели пити, баници, супи и чорби, варени, задушени, пържени и печени ястия от пилешко месо.
    За Преображение ястията са били изключително от риба (предястия, салати, супи, чорби и варени, задушени, пържени и печени). Употребявали се само растителни мазнини (зехтин, олио, шарлан) и в никакъв случай животински (мас, лой) или млечни мазнини (краве масло), тъй като празникът е през Богородичните пости.
    За Голяма Богородица се приготвяли освен пити и агнешки или телешки супи и чорби, и разнообразни ястия от пилешко, агнешко и шилешко месо.
    За Петровден традиционни са били курбан-чорбите от овнешко и по-рядко от говеждо,но също така кебапите и гювечите с овнешко, телешко или говеждо.
    На Димитровден ястията са били от петли или от овнешко и говеждо месо, а за Архангеловден – курбан-чорби и ястия от овнешко месо и обредни хлябове (пити,погачи, Рангелов хляб, параклис).
    За Коледните заговезни се колел черен петел, приеман като „жертвано петле”.
    На Андреев ден варели жито и царевица, а за Варвара приготвяли постни супи и чорби и постни ястия от зрял боб, леща, нахут, бакла, грах, булгур и царевица.

Постните храни са били задължителни за двата празника, тъй като се празнували през Коледните пости.

    Никулден също е през посочените пости и както на Преображение, и на Никулден се разрешава консумацията на риба (шаран). Традицията е утвърдила приготвянето на пълнен шаран с ориз (зрял боб, булгур, фъстъци, орехови ядки, маслини, стафиди, зеленчуци) или на рибници – пълнени шарани или почистени шарани, увити п кори или тесто. Употребявани са обаче само растителни мазнини.
    Бъдни вечер е последният ден от продължилите 40 дни Коледни пости. Затова вечерята е била богата (ястия и храни), но изключително постна (зрял боб, зеле, сарми, зелева чорба, варена или печена тиква и тиквеници с олио, ошави, подсладени сьс захар или мед). Коледната трапеза е била богата, но за разлика oт бъднивечерската -блажна, с преобладаване на свинското месо (кебапи, пържоли, кюфтета, сарми,каварми), както и нашенските специалитети от свинско месо (пачи, наденици, кървавици, бахури, луканки, бабеци и др.) или пълнено прасенце, печено във фурна или на скара. И за Коледа се правели печена тиква и тиквеници, но разлика от бъднивечерските, те са с яйца, прясно мляко и краве масло.
    Новата година се е празнувала с богати и най-разнообразни ястия, като общото за цялата страна били прясната пита със сребърната пара, баницата с късмети и традиционната баклава. В някои райони заимствали храни от Бъдни вечер и от Коледа.

Затова на трапезата в някои краища има постни храни и ястия от свинско месо.

    За Трифоновден били характерни прясната пита, ястията от варена или печена кокошка.

Прави впечатление, че за някои празници в отделни райони ни страната съществуват различия в приготвяните ястия. Това може да се обясни и с влиянието на някои чужди кухни и традиции. Много българи, които се преселили след 1940 г. от Северна в Южна
Добруджа, пренесли и някои храни и традиции, заимствани от румънското население.
Аналогично е положението с населението в Македония, Тракия и т. н. Някои традиции и ястия са повлияни от съответните национални кухни и затова никак не е чудно, че едни за Нова година приготвят птица, а други – прасенце или ястия от свинско месо.

Характерна особеност на нашата национална кухня е нейната подчертана сезонност: през зимата се използвали по-калорични храни (сланина, варива, тестени произведения, свинска мас, свинско, говеждо или овнешко месо и др.); през пролетта се употребявали листните зеленчуци (спанак, коприва, лобода, лапад), охлюви, риба, агнешко и пилешко месо; през лятото консумирали, особено на нивата, разхладителни напитки (айран, мътеница, бърканица, компот от джанки, таратор), заедно с трайни месни консерви: баба (бабек), дядо (старец), саздърма, солено месо и др.; през есента трапезата се разнообразявала с изобилие от плодове, с трайни зеленчуци и ястия от овнешко и телешко месо.
Тази сезонност се проявява и в утвърдилите се общонационални традиции да се приготви агне за Гергъовден, шаран за Никулден, пуйка за Нова година, зрял боб и зеле за Бъдни вечер и т.н.

Автор: Емилия Поптодорова